Начало » За нас » История на българската пътна администрация

История на българската пътна администрация

ukaz.jpg

 

История на българската пътна администрация 


Историята показва, че развитието на пътищата е резултат от икономическото и културното развитие на всеки народ.

С освобождението на България през 1878 г. се дава началото на пътната администрация на съвременната ни държава.

До Съединението през 1885 г. пътищата в България са под две различни управления, поради разделението на България.

 

През 1882 г. с княжески Указ № 463 се създава Министерство на общите сгради, земеделието и търговията, на чието подчинение са пътищата, като за министър е назначен ген. Леонид Соболев. Същата година се приема и Закон за общинските пътища. На 8.10.1882 г. с Указ № 736 на княз Александър I в Държавния съвет се внася за разглеждане изработеният от МОСЗТ „Законопроект за направата, преправката и поддържането на пътищата”.

 На 3 април 1883 г. с Указ № 267 на княз Александър I се утвърждават:

  1. Закон за направата, поправката и поддръжката на държавните пътища.
  2. Закон за направата, поправката и поддръжката на окръжните пътища.
  3. Правилник за кантонерите, който урежда надзора и поддръжката на пътищата.

 

През 1885 г. пътищата преминават към Министерството на финансите.

През 1887-1888 г. е изготвен законопроект за пътищата в България.
На 19.11.1893 година IV Велико народно събрание учредява Министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията, което обединява пътища, архитектура, железници, с министър Димитър Петков. През 1893 г. министърът на обществените сгради, пътищата и съобщенията внася в Народното събрание законопроект за пътищата в България. Законът, приет на 20.12.1893 г., поставя пътното дело в България на добри основи. Главните постановки на този закон са:

  • Пътищата се разделят на три категории: държавни, окръжни и междуселски;

  • Държавните се подразделят на първокласни и второкласни пътища;
  • Върховният надзор над пътищата се упражнява от министерството.

Десетото Обикновено народно събрание на 20.01.1900 г. приема и гласува Закон за държавните и общинските пътища, по силата на който пътищата се разделят на държавни и общински.

 

В първата сесия на ХIII Обикновено народно събрание министърът на обществените сгради, пътищата и съобщенията внася законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавните и общинските пътища, който се гласува на 22.12.1903 г. В изменения Закон за пътищата от 1903 г. са прокарани ясни постановки за направата, поправката и поддръжката на пътищата.

ХIII Обикновено народно събрание на третата си сесия на 19.12.1905 г. гласува Закон за направа на част от пътната мрежа, който е утвърден на 16.01.1906 година. През същата година Народното събрание приема Закон за службата на Главна дирекция на пътищата, благоустройството и сградите.
На 25.01.1911 г. Народното събрание приема Закон за изменение и допълнение на Закона за държавните и общинските пътища.
 
След изменение на Търновската конституция, на 18.01.1912 г. се създава Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството. За министър е назначен Димитър Яблански.
На 7.05.1912 година ХV Обикновено народно събрание гласува Закон за изменение на закона за държавните и общинските пътища от 1911 г.
 
Друга важна стъпка, която законът прави, е прехвърлянето на 2000 километра от държавните пътища в общинските, за да се облекчи държавната пътна мрежа.

От началото на 1904 г. с изменението на Закона за пътищата в България се създава фонд „Общински пътища”, който е на разположение на министерството. По това време се уточняват правата на техническия персонал по общинските пътища.

През 1919 г. Александър Стамболийски е назначен за министър на МОСПБ, а впоследствие и за министър-председател, министър на войната и управляващ МОСПБ. Неговото правителство чрез Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството внася в Народното събрание два закона, единият от които е Закон за пътищата. Този закон, предвиждащ условия за направата, поправката и поддържането на пътищата, се приема от Народното събрание на 21.06.1920 г.

През 1922 г. пътната ни мрежа има обща дължина 10 940 км, от които 6897 км държавни и 4043 км общински пътища.

На 30.09.1920 г. в „Държавен вестник” е публикуван Правилник за приложение на Закона за пътищата. А на 11.03.1925 г. Народното събрание приема Закон за изменение и допълнение на Закона за пътищата.
На 4.01.1926 г. с Указ на Цар Борис III Славейко Василев е назначен за министър на МОСПБ.

През периода до 1927 г. по време на неговото управление се чувства подем в направата, поправката и поддържането на общинските пътища.

На 1.12.1928 г. е утвърден Закон за Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството. Регламентират се дейността на Главната дирекция на обществените сгради, пътищата и благоустройството.

През периода 1930-1932 г. към Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройство (МОСПБ) към отделение „Пътища и мостове” се създават служби и бюра за проектиране на пътища и мостове. Трябва да се отбележи, че за пръв път през този период в бюджета на министерството за 1925-1926 г. фигурира специално предназначен персонал за изпитателната станция към отделение „Пътища и мостове”. Съществено за този период е, че е създаден фонд, предназначен за пътищата със закона от 1920 г.

На 12.12.1934 г. с Указ № 215 се утвърждава Наредба-закон за пътищата. Текстовете на тази Наредба-закон поставят стабилна основа за по-нататъшното развитие на пътната ни мрежа. Законът слага край на различните деления на пътищата, като определя всички пътища за държавни и ги класифицира на главни, първокласни, второкласни и третокласни.
Междувременно, през 1934 г. МОСПБ се слива с Министерството на железниците, пощите и телеграфите, като през следващата 1935 г. двете министерства се разделят.

С Указ № 26 от 27.01.1936 г. се утвърждава Наредба-закон за организацията и дейността на фонд „Пътища” при МОСПБ. Фондът е автономно държавно учреждение.

През 1938 г. с Наредба-закон към Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството се създава Главна дирекция на строежите, на която се възлага да извършва строежите на пътищата. На 28.04.1938 г. с Указ № 141 на цар Борис III се създава Главна дирекция на строежите като структура на МОСПБ. Тази дирекцията има три отдела, като единият от тях е пътища. Отдел „Пътища” на Главната дирекция поддържа, поправя, трасира и строи нови шосета и мостове.

В края на 1944 г. дължината на готовите пътища е 22 195 км. Този период се характеризира с извършването на частични реконструкции на отделни пътища с особено важно стопанско и стратегическо значение.

С Постановление от 3.01.1948 г. на Министерския съвет под ведомството на Управлението по пътищата към Министерството на строежите и пътищата се създава проектантска организация „Пътпроект”.

С Постановление № 922 от 24.12.1952 г. на Министерския съвет се създава Главно управление на пътищата към Министерския съвет.

На 13.03.1950 г. с Постановление № 600 на Министерския съвет се създава Държавно строително обединение за пътни строежи.

В началото на периода, на 1.02.1957 г., Главно управление на пътищата преминава към Министерството на комуналното стопанство и благоустройството, което се преименува в Министерство на комуналното стопанство, благоустройството и пътищата с министър Стоян Тончев. С Постановление № 34 от 6.03.1957 г. на Министерския съвет се създават „Управление пътища и местни строежи” и Научно-технически институт към Министерството на комуналното стопанство, благоустройството и пътищата, в който има отдел „Пътища”.

На 12.03.1959 г. се създава управление „Пътища” при Министерския съвет. И президиума на Народното събрание с Указ № 213 от 17.03.1959 г. назначава Иван Винаров за началник на управление „Пътища”. На 27.11.1959 г. Министерският съвет с Постановление № 240 одобрява Указ за пътищата.

На 4.11.1961 г. е прието Разпореждане № 2084 на Министерския съвет за издаване на Правилник за проектиране на пътища.

С Указ № 445 на Президиума на Народното събрание е одобрено решението на Министерския съвет от 17.10.1962 г. за присъединяване на България към Конвенцията за движение по пътищата, подписана в Женева на 19.09.1949 г.

Съществен момент от развитието на пътищата в нашата страна е утвърденият от Министерския съвет „Генерален перспективен план за развитие на пътната мрежа през периода 1963-1980 г.” със схема на основната реконструкция на пътната мрежа.

С Постановление № 72 от 19.06.1963 г. на Министерския съвет се създава Строителна организация на стопанска сметка „Пътни строежи” към ГУП. С това постановление се взима решение за съвместното финансиране от окръжните народни съвети и от ГУП на реконструкцията на третокласната пътна мрежа. С Разпореждане № 832 Министерският съвет утвърждава стойностни нормативи за текущ ремонт и поддържане на пътищата, който е съществен момент за финансовото осигуряване на този вид пътна дейност, която се смята за основна.

С Указ № 1482 от 20.11.1969 г. Президиумът на Народното събрание приема нов Закон за пътищата. Най-характерното в приетите „Главни насоки за развитието на пътната мрежа за периода 1970-1975 г.” е предвиденото започване на строителството на автомагистрали у нас. На 25.01.1971 г. е одобрен Правилник за приложение на Закона за пътищата. В началото на този период ГУП преминава към Министерството на транспорта. Това става с Разпореждане № 173 от 1.08.1973 г. на Министерския съвет. През този период продължава с усилени темпове строежът на нови пътища и ремонтът на всички пътища от пътната мрежа.

Със заповед на министъра на транспорта от 1 юли 1983 г. към Главно управление на пътищата се образува Управление за поддържане на автомагистрали. Управлението е първото специализирано за тази нова, различна по своето естество дейност.

Централизацията в дейността достига своя връх, когато с Разпореждане № 16 на Бюрото на Министерския съвет от 26.06.1986 г. за усъвършенстване на управлението на пътното дело в страната от 1.07.1986 г. се образува Стопанско обединение „Главно управление на пътищата”. В изпълнение на Закона за възлагане на държавните и общинските поръчки (ДВ, бр. 9/31.01.1997) и на Закона за обществените поръчки (ЗОП) (ДВ, бр. 56/22.06.1999), който го заменя, всички пътни обекти (на стойност над 10 000 лева) се отдават за изпълнение след тръжна процедура.

С Разпореждане № 40 от 13.05.1994 г. на Министерския съвет се образува „Автомагистрали” ЕАД – София.

От 1 ноември 1997 г. с промяна на чл. 4 от Закона за пътищата „Общото ръководство и контрол на пътното дело се извършва от Главно управление на пътищата при Министерството на регионалното развитие и благоустройството“. Със заповед на министъра за началник на Главно управление на пътищата е назначен Константин Таушанов.

От 7 февруари 2000 г. началник на Главно управление на пътищата е Павел Диковски.

От 29 март 2000 г. с промяна в чл. 19 от Закона за пътищата републиканските пътища се управляват от Изпълнителна агенция „Пътища“ към министъра на регионалното развитие и благоустройството.

През 2000 г. с Разпореждане № 6 на Министерския съвет въз основа на дейностите поддържане и текущ ремонт в Окръжните пътни управления се създават 63 ЕООД. През този период е в сила Законът за пътищата от 1969 г.

Считано от 8 август 2006 г. Изпълнителна агенция “Пътища” (ИАП) се преобразува във Фонд “Републиканска пътна инфраструктура” (ФРПИ) към министъра на финансите, считано от 12 август 2006 г. Фонд РПИ е универсален правоприемник на ИАП.

Считано от 8 август 2008 г. Национална агенция "Пътна инфраструктура" е универсален правоприемник на Фонд "Републиканска пътна инфраструктура" (Обн. ДВ. бр.69 от 5 Август 2008 г.). На 9 август 2008 г. е назначен нов изпълнителен директор - Инж. Димитър Иванов. На 24 август 2008г. е избран Надзорен съвет на НАПИ. На 9 септември 2008 г. влиза в сила нов Правилник за структурата, дейността и организацията на работа на Национална агенция "Пътна инфраструктура" и на нейната администрация (Приет с ПМС № 219 от 05.09.2008 г. , Обн. ДВ. бр.79 от 9 септември 2008 г.)

На 17. 10. 2008 г. инж. Димитър Иванов подава оставка пред министър-председателя на Р България. На 21.10.2008 г. постът изпълнителен директор се заема от Иван Атанасов, като временно изпълняващ длъжността.

От 5 декември за изпълнителен директор на НАПИ е назначен инж. Янко Янков. От същата дата Иван Атанасов се връща на председателското място в Надзорния съвет.

На 30 юли със заповед на министър-председателя на Р България инж. Янко Янков е освободен от поста си и за изпълнителен директор на НАПИ е назначен инж. Димитър Иванов.

Считано от 9 септември 2009 г. с въведените промени в Закона за пътищата, Национална агенция „Пътна инфраструктура” е преименувана на агенция „Пътна инфраструктура”.

От същата дата Централната лаборатория по пътища и мостове (ЦЛПМ) вече е Централен институт на пътните технологии, национални и европейски норми и стандарти.

Ръководството на АПИ се състои от тричленен Управителен съвет. За председател на УС от 23.09.2009 г. е назначен инж. Димитър Иванов. Членове на УС са инж. Клаус-Дитер Щоле и Божидар Йотов.

На 21.10.2009 г. инж. Димитър Иванов е освободен от длъжност и за председател на УС е назначен Божидар Йотов.

На 24.02.2011 г. Божидар Йотов си подава оставката като председател на УС на АПИ.

Новият председател на Управителния съвет на агенция "Пътна инфраструктура" Сергей Михалев встъпва в длъжност на 25.02.2011 г.

На 12.09.2011 г. инж. Лазар Лазаров е назначен за председател на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура".

На 26.08.2013 г. инж. Стефан Чайков е назначен за председател на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура".

На 7.08.2014 г. инж. Лазар Лазаров е назначен за председател на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура".

На 1.12.2016 г. инж. Дончо Атанасов е назначен за председател на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура".